МАРШРУТКИТЕ – транспорт на ужасите за 1.50 лв

Не са ти необходими много време и пари, за да изживееш нещо екстремно. За “скромните” 1,50лв, редовните пътници на маршрутните таксита в София имат тази превилегия всеки път, когато изберат този вид транспорт. Казвам “скромните”, защото струва ли си, това да е цената на ежедневното не само неприятно, но и опасно изживяване.
Пътниците – наблъскани като картофи в щайга, без билет който гарантира тяхната застраховка при инцидент, ако не дай си Боже стане такъв. Заслужават ли гражданите такова отношение и кой е виновен? Частниците, които въртят този бизнес или общината, която не може да осигури качествен градски транспорт?
Описана в детайли, тази на пръв поглед незначителна част от ежедневието, по скоро би изглеждала като трилър, отколкото като скучна история…
Надвечер, пиков час, чакам поредната маршрутка, която очевидно закъснява заради трафика. Точно на прага на отчаянието ми, тя се задава...претъпкана до толкова, че ако вратата се отвори в движение, хората ще изпадат. Вдигам ръка да я спра, защото уви – бързам, но тя не спира, подминава ме, тъй като графика е по-важен, а аз трябва да седя още 20 минути на улицата.
Премръзнала и изнервена – чакам за следващата, тя идва не по-малко претъпкана, но този път спира, защото шофьорът не се интересува от пътуващите, които отзад едва дишат, залитат постоянно, заради спирачките, които набива по-силно от учебен шофьор. А той си пуши най-блажено и говори по телефона с колегите, за да обсъди с тях графика и “тъпанарите” от другата линия маршрутки, които най-нагло ще му отнемат клиентите.
Богомолци – така наричат себе си голяма част от пътниците в този транспорт на ужасите. Всеки се прекръства на ум, с надеждата да стигне жив и здрав.
А инциденти не липсват, много са случаите на хора, които се удрят някъде борейки се да запазят равновение. Да не говорим за ситуациите, в които шофьорът потегля още преди някой да се е качил или слязъл от маршрутката, защото отново ГРАФИКЪТ е по-важен от човешкия живот. А ако някой се осмели да направи забележка, от предната седалка се чува яко мърморене, псувни и коментар от рода на: “Кат’ не ти харесва, не се вози”!
И наистина защо пътнците се подлагат на този риск ежедневно?
Да, маршрутките наистина пестят много време и разтоварват градския транспорт. Много хора нямат друг избор, ако искат да стигнат навреме на своето работно място. Вместо да сменят два или три вида автобусни или трамвайни линии, за 1,50 лв. пътниците могат да стигнат от единия край на града до другия. В момента цената на маршрутките е предимство за тях, защото градският транспорт с билетче от 1 лев се явява скъп, ако се налага смяна на повече линии.
Редно е да се отбележи, че има шофьори на маршрутки, които поздравяват с “Добър ден” и “Довиждане”, някои от тях дават билети и карат внимателно. За съжаление те са изключение от правилото на неблагоприятните фактори.
Маршрутните таксита са в меко казано неприемливо състояние. Половината от тях нямат пожарогасители, мръсни са, повечето не разполагат с условия за хора в неравностойно положение, всяка кола е счупена и въпрос на време е да се разпадне в движение. Пътниците са изложени на постоянен риск. Като се започне от нараняване, задушаване, та чак до опасност от бъбречна криза и то без единствената си застраховка – билетче, защото всяко недадено е допълнителен доход за шофьора, пари, които слага директно в джоба си.
Относно правилата за движение на пътя – такива просто не се спазват. Най-безцеремонно се кара дори по тротоарите, спира се на забранени места, застрашавайки по този начин живота на другите лица на пътя. А полицаите просто вдигат рамене...
Няма правила, всичко е само бизнес! За да бъде един бизнес качествен, трабва да има конкуренция на пазара. В конкретния случей, такава съществува, но тя е привидна.
Булшинството от собствениците на тези фирми притежават частен бизнес и в други сфери на икономиката и търговията. Според задълбочената проверка на в."БАНКЕРЪ" между лидерите на пазара на маршрутни превози има много интересни връзки, което от само себе си говори за монополизъм. А достовен източник показва, че месечните приходи възлизат на около 2,5 млн. лв, които си поделят няколко фирми. Коментара е излишен...
А проблемите на този процъфтяващ бизнес се прехвърлят от една институция на друга – Столична община, Министрество на финансите, Държавна автомобилна администрация и КАТ стават безмълвни наблюдатели на случващото се.
И като всичко друго в тази държава ние трабва да се примирим, докато чакаме някой да се сети, че гражданите имат права и заслужават по-добри и безопасни условия за живот. До тогава единственото, което ни остава е да се надяваме да оцелеем…