Едни очи, една душа, едно сърце...

Имаше едни очи и те бленуваха, те съзерцаваха, те плачеха...
Бляновете – всякакви!
Съзерцанието – винаги!
Плачът – истински!
Бленуваха за други две очи...
Съзерцаваха състояния, чувства, емоции...
Плачеха, защото бяха тъжни...
Плачеха, защото бяха изпълнени със щастие...
Плачеха, защото това ги правеше по красиви...

Имаше една душа и тя се страхуваше, тя се бореше, тя живееше...
Страховете – всякакви!
Борбата – винаги!
Живота – истински!
Страхуваше се да не загуби това, което беше най-ценно за нея...
Бореше се да го съхрани...
Живееше, защото имаше смисъл...
Живееше, защото трябваше да го открие...
Живееше, защото си заслужаваше...

Имаше едно сърце и то се вълнуваше, то даваше живот, то обичаше...
Вълнения – всякакви!
Даваше живот – винаги!
Обичаше – истински!
Вълнуваше се от всичко, което го караше да се чувства живо...
Даваше живот, защото обичаше да се раздава...
Обичаше, защото едни очи се бяха изгубили в други...
Обичаше, защото две души се бяха слели в една...
Обичаше, защото две сърца биеха като едно...