Изкуството неусетно се превърна в преобладаваща, почти основна тема в този блог. Вероятно, защото то е залегнало дълбоко в мен и ме ръководи в живота ми, започвайки от ежедневните детайли, та чак до високите идеали. Тази вечер се сетих за един цитат от любимата ми книга на Паулу Коелю – “ Единайсет минути”. Тези думи за мен са олицетворение на това, което само човекът на изкуството може да забележи и осъзнае, но към което всички трябва да се стремим – да забелязваме незабележимото, да четем между редовете и т.н.. Има ред подобни мисли, които трябва да ни накарат да се замислим колко сложни са обикновените неща, и колко много могат да ни кажат. Бразилският писател поставя това становище чрез много нестандартна метафора:
“Виждаш ли тази мастика пред теб? – продължи той – за теб това е само мастика. Аз обаче, тъй като трябва да съм вътре в нещата, които правя, виждам растението, бурите, на които е трябвало да устои, ръката, която го е откъснала, пътуването с кораб от друг континент до тук, миризмите и цветовете, до които това растение се е докоснало и които са станали част от него, преди то да бъде потопен в алкохола. Ако някои ден реша да изобразя подобна сцена, ще нарисувам всичко това, въпреки че след като видиш картината, ще помислиш, че се намираш пред най-обикновена чаша с мастика.”
Незнам за вас, но когато аз чета тези редове, си представям толкова много картини, че съзнанието ми се отвежда някъде много далече...
pla4a s blagoslowenite salzi na detstwoto. izkustwoto e da ostanesh po dalgo tam
ОтговорИзтриване