неделя, 11 януари 2009 г.

„Съвременното изкуство и мястото му в моя живот”





„Ние се раждаме със сетивните възприятия, свойствени на определена епоха. Ние не сме властни над нашето творчество. То е вън от нашата воля.” Тези думи на Матис с точност илюстрират как всяка една епоха създава характерно за нея изкуството, което макар отличаващо се със специфичната за времето си индивидуалност, е част от едно цяло и го допълва по неповторим начин.
Съвременното изкуство е динамично като действителността, в която живеем. То е като хамелеон – от най-авангардни и скандални творения, до класически подходи; от изчистени форми, до детайлна барокова моделировка. Изобразителното изкуство на съвремието е в тясна връзка с почти всички видове изкуства – мода, индустиален и графичен дизайн, фотография, архитектура, музика и т.н. Времето, в което живеем е толкова глобално, че обобщава всичко в една система от цветове, форми, звуци и идеи. Време на свобода и индивидуализъм, точно каквото е и изкуството – всеки творец се стреми да създаде оригинална творба, несътворена до сега. Изкуство има както за ценителите, така и за обикновените хора –всеки може да открие творбата, която ще го развълнува. За мен изкуството заема не само важно място, то е вдъхновението на моя живот!
Изкуството е магия, под чието влияние попаднеш ли, оставаш омагьосан завинаги. Майка ми е художничка и от най-ранните си години съм била свидетел на творческия процес, заобиколена от картини и възпитавана да виждам и ценя естетиката навсякъде около себе си. Изкуството преобрази светогледа и ценностната ми система, залегна във възприятията ми, стана част от самата мен.
Когато реших да се занимавам с изобразително изкуство, то беше просто приятно увлечение и имах желание да доразвия таланта си. Не подозирах каква роля ще изиграе в изграждането ми като личност. В един момент осъзнах как всичко красиво, виждам изобразено в светлини и сенки, цветове и щрихи. Разбрах, че мога да тълкувам историята на човешкия живот, отразена в чертите на лицето на всеки човек и да предавам неговата душевност или настроение върху лист хартия. Научих се да виждам естетиката навсякъде около себе си и да се гнетя, когато е нарушена нейната хармоничност.
Ако трябва да анализирам как виждам съвременното изкуство в моите творби, ще ми е доста трудно да обобщя. Първо, защото съм твърде млада и в голяма част от картините си съм била повлияна от академичния подход по време на обучението ми. Второ, защото творчеството се оценява по-обективно, когато е минало известно време от създаването му. И трето, като една динамична личност, търсенията ми често бягат от едната крайност в другата, за да открия по-добре и самата себе си чрез изкуството.
В нашето съвремие, когато всичко е създадено, творците търсят нетрадиционен, различен и актуален начин да изразят себе си. Трудно е да привлечеш вниманието и да бъдеш оценен, когато живееш в свят, в който актуалното днес, е история утре. Хората искат да виждат творческия процес, за да се чувстват съпричастни на това изумително дело. Прекрасен начин за това е хепънинга, при който художникът създава своето творение пред очите на публиката си. Този съвременен начин на творчески акт сближава двете страни на визуалната комуникация, прави изкуството на художника по-откровено и разбираемо за хората, а и предизвикателството е голямо. Имала съм удоволствието да участвам в хепънинг преди няколко години. Група млади художници имахме за цел да придадем колорит и настроение на улицата пред една художествена галерия. Изумително е какви идеи ражда въображението в такива моменти.
Най-удивителното при изкуството е, че всички негови разновидности, форми и стилове, са в тясна взаимовръзка, допълват се и се доусъвършенстват. Изобразителното изкуство навлиза в модата, чрез рисуването върху тъканите, бутиковите бижута и аксесоари, щтампите, които често изобразяват картини в стил сецесион. Напоследък изключителна популярност в модата добива и зародилият се в средата на 20-ти век., в Англия, стил- попарт.
Характерно за него е, че масовите продукти , придобиват уникална стойност; разликата между елитна и масова култура е заличена. Медиите и рекламата са сред предпочитаните теми в попарта - изкуство, което представя консуматорското общество с ирония и остроумие. По тази причина може би разцвета си достига през 60-те години в САЩ:
„ Попартът е любов, защото приема всичко. Попартът прави фурор. Той е американската мечта – оптимистичен, щедър и наивен...!” (Робърт Индиана)
Попартът е благоприятен стил за индустриалния, модния дизайн и за рекламата. Той грабва със своя колорит, графичния подход в линиите и петната. Затова много дизайнери в наши дни се вдъхновяват от това течение в изобразителното изкуство и го претворяват в различни форми и материи.
Модерното изкуство, като че ли не изпуска нищо от погледа си, опитва се да се докосне до всичко и да го пресъздаде през своята призма.Футуризмът отправя търсенията си към динамичното развитие на техническата цивилизация, експресионизмът към вътрешната същност на явленията, декоративният израз при фовизма е станал водещ принцип в съвременния плакат, геометричният подход в кубизма е вдъхновение за много съвременни архитекти.
Също така много характерно за съвременните художници и творците от миналия век са символите и знаците в творбите им. Изкуството става абстрактно, по-трудно разгадаемо, по-скандално, идеята не е изложена на показ. Няма как влияние за тези по-задълбочени търсения да не оказва силното развитие на психологията, чиито търсения вече са на база подсъзнание и семиотиката – науката на знаците и символите. Въпреки древният произход на символите, те се свързват със съвременнното изкуство, защото също като него нямат за цел натуралистично изобразяване на предмета чрез знака. Доближават се до абстрактното изкуство, когато то е искрено и съдържа истинско послание, когато представлява тържество на несъзнателното пред съзнателното, на дълбинната психология пред класическата.
Така изкуството на съвремието може да се възприеме като една глобална мрежа, където всяка нишка е от съществено значение за съседните, които си взаимстват и допълват своя интензитет, мрежа която обхваща огромен диапазон от възможности. В ерата на новото време, като че ли всичко е позволено. Вдъхновение за изкуството могат да станат най-невъобразими форми, контрастиращи сюжети или липса на такива. В съвременния свят черното платно или чисто белият лист също се наричат изкуство и то не без липса на послание. А послания всякакви, с разностранни тълкования. Важното е да имаме очи да виждаме изкуството и душа да го усещаме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар