Художници и политици... трябва ли да имат нещо общо?

На пръв поглед изкуството и политиката нямат допирни точки, въпреки че и двете са съществени явления в живота на хората още в зародиша на техния културен и обществен напредък. Художниците се свързват с духовните начала у човека, а политиците с материалните, но и едните, и другите могат да упражняват манипулация над масите, къде за добро, къде не, едните визуално, другите словестно.
Ето че търсейки разликите, се раждат и приликите. Всъщност работата на художниците често има отношение към политическата действителност. Политици и управници вдигат своя рейтинг и авторитет, когато имат отношение към изкуството, тъй като то се смята за един вид висша степен на „познание”. Още в миналото, в кралския двор задължително място е имал кралският художник, изпълняващ желанията на краля, рисувайки портрети на цялата знатна фамилия. Художниците е трябвало да се съобразяват с прищевките и разбиранията на аристократите или управляващите, в противен случай е настъпвал спад в тяхната кариета и често са прекарвали последните си години в нищета.
Различната политическа действителност ражда специфични произведения на изкуството. Времето на авторитарните режими от 20-ти век е показател за това. Художниците са били ограничавани свободно да изразяват емоциите и идеологията си на платното. Самият политически режим е родил характерни за периода художествени творби, които едва ли някой би сбъркал. През миналия век понякога художниците са били обвинявани от критици и писатели, че се нагаждат към властта, за да могат да рисуват. Тук в съзнанието ми изплуват думите на един художник, който казва: “Ние не сме лекари, ние сме болката на нашето време.”
Изобразителното изкуство е израз на времето си и го отразява с най-различни средства. Затова понякога работата на художника може да се възприеме като израз на политическа дейност. Добрият художник управлява аудиторията си чрез визуалните двуизмерни или тризмерни похвати, влияе на публиката, внушавайки своето мнение и отношение към света.
Модерният творец не трябва да бяга от изразяването на обществено-политическата си позиция, защото огромно предимство на нашето време е, че тя може да бъде чута или видяна и имаме право да я отстояваме.