Какво означава да бъдеш сляп и какво – да бъдеш зрящ? Хората често виждат само това, което искат и пренебрегват голяма част от заобикалящата ги действителност. Да затвориш сетивата си и да се ограничиш духовно е много по-страшно от физическата слепота. Затова, ако човек се вгледа в душата си – бил той зрящ или сляп, ще се освободи от собствените си окови, за да поеме по пътя на личното си проглеждане.
Понякога животът ни поставя пред изпитания и страдания, които са нашия път към постигане на щастието и духовната хармония. Ако имаме смелостта да поемем по този път, тъмната страна на слепотата отстъпва пред светлата, безценния дар измества наказанието, превърнало се в спомен. Душата става много по-зряща и чувствителна за малките чудеса около нас.
В модерния век, в който пребиваме, сме заобиколени от всякакъв вид визуализации, знаци, образи и картини, които трябва да ни образоват, да ни напътстват, да ни доставят удоволствие и т.н. Живеем в свят наситен със звуци, образи и цветове и никога не се замисляме какво щяхме да правим, ако бяхме лишени от всички тези привилегии, ако тази система някъде беше прекъсната. Ако живеехме в мрак и образи, които се размиват в пространството като призраци.
Сигурно е невъобразима трудност целият този свят от образи да живее единствено в собственото ти въображение. Но човешката сила да се се бори срещу препятствията има невъобразими възможности, ако и позволиш.
В своето есе “Слепотата” например слепият аржентински писател Хорхе Луис Борхес споделя: “Слепотата не бе за мен пълно нещастие, не трябва да бъде гледана патетично... Да си сляп, има своите предимства... Слепотата е дар.” На нея писателят гледа като на източник на вдъхновение, като на нещо, случило му се с определена цел. Той я смята за страдание, но и за благословия. За Борхес слепотата е наказание може би само дотолкова, доколкото е носител на спомена за първия момент от живота му, прекаран в мрак, но е преди всичко дар, защото решението му да не се предава, да продължава да живее и да се стреми към щастието е запалило в него огън, който е превърнал първия страшен миг на слепота в последен и е разкрил пред него безкрайните хоризонти на душевното познание.
Слепотата ни, било то физическа или духовна, винаги е била, е, и ще бъде едновременно наше наказание и наш дар, чието отношение определяме ние самите.
А душата и човешкото съзнание са толкова дълбоки, че ако ги освободиш можеш да живееш в свят пълен с много повече и по-ярки цветове, в свят с изкючително отличителни образи и много по-силни звуци. Да, вероятно цветовете ще се различават от тези, които ние виждаме с очите си, защото те ще са изградени от въображението, което е необятно. Имаше филм, в който незрящо момиче питаше приятеля си, какъв е цвета на вятъра. Невероятно нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар